Един купувач с удоволствие чува, че изкуственият интелект е отнел работа от предприятието. Разговорът, който идва след това, засяга друг въпрос: кой се грижи това да продължи да работи така, ако настоящият доставчик спре дейност, вдигне цените или промени продукта. Спестяване, което зависи от една външна страна, тежи различно в една оценка спрямо спестяване, което е вградено в собствения процес. Не защото изкуственият интелект е ненадежден, а защото купувачът плаща за това, което продължава без случайности.
Зависимостта от доставчик на изкуствен интелект не се крие в едно-единствено нещо. Тя се крие в поне три пласта, и всеки пласт тежи различно в очите на купувача.
Първият пласт е договорът: абонамент с месечно прекратяване тежи различно от многогодишен лиценз със специфични условия. Вторият пласт са данните: дали резултатът от системата е прехвърляем, или знанието е заключено в среда, която не се мести лесно към друг доставчик. Третият пласт е човекът: има ли в предприятието някой, който разбира как е конфигурирана системата и защо, или това е знание, което съществува само при самия доставчик.
Предприятие, в което изкуственият интелект частично поема задача, като служител преценява резултата и може да го коригира, запазва този трети пласт непокътнат. Предприятие, в което задачата е изцяло възложена на система, която вече никой вътрешно не разбира, е загубило този пласт. Точно тази разлика е темата на защо купувач пита кой поддържа изкуствения интелект.
Преходът, около който всичко се върти, не е бъдещ. В част от предприятията обслужването на клиенти вече протича до голяма степен през система с изкуствен интелект, като служител се намесва само при отклонения. В друга част от същия отрасъл същата работа все още се извършва изцяло ръчно, или пък изцяло автоматизирано без никакъв човешки контрол. Тази разлика не идва от амбиция или от бюджет. Тя идва от начина, по който предприятието е организирало поемането на работата: има ли надзор с основание за одобрение или отхвърляне, или такъв надзор напълно липсва.
Предприятия с надзор могат да покажат на купувача защо резултатът е верен и кой го проверява. Предприятия без надзор могат да покажат само, че резултатът съществува, но не и защо. Това е разлика в информацията, а разликите в информацията са точно това, което купувачът включва в цената.
Оценката на зависимостта от доставчик е оценка, не измерване с десетични знаци. Тя се опира на онова, което може да бъде доказано: договорни условия, наличие на вътрешно знание, прехвърляемост на данните и степента на човешки надзор върху резултата. Там, където тези четири неща не са документирани или не могат да бъдат подкрепени с доказателства, оценката остава широка и се изразява като диапазон, а не като точно число.
Резултатът също не казва нищо за това дали е разумно персоналът да бъде използван по друг начин. Това засяга решения, за които важат собствени законови изисквания, а тази преценка стои извън обхвата на тази методология. Това, което методологията прави: картографира коя част от постигнатото предимство зависи от външна страна и коя част е вградена в самото предприятие. Точно това разпределение е от значение за качеството на печалбата, което купувачът оценява, както личи и от какво е оборотният капитал и защо има значение при продажба, където еднократните или външните предимства се претеглят различно от структурните.
Под въпроса за зависимостта от доставчика стои по-широк въпрос: коя работа в това конкретно предприятие действително може да бъде поета от изкуствен интелект, коя част само с надзор, и коя част остава човешка работа. На този въпрос се отговаря по задача в работния анализ на FTE TO AI, и едва с този отговор в ръка става ясно колко силно зависимостта от доставчик действително понижава цената.
Това засяга и въпроса кой носи работата в предприятието. Ако знанието за системата с изкуствен интелект е съсредоточено у един-единствен човек, това се отчита в как да предотвратите вашата стойност да зависи от шепа хора, и в какво означава приемственост за цената. Доставчик, който може да бъде заменен, е един риск; служител, който не може да бъде заменен, е друг риск, и често двата се оценяват заедно.
Купувачът приема, че изкуственият интелект играе роля в резултата. Онова, което има значение, е разказът зад това: коя задача е поета, с какъв надзор, и какво се случва, ако доставчикът отпадне. Този разказ, и как той се представя убедително, е темата на какъв разказ разказвате на купувача за работата, която върши изкуственият интелект. Отделно от това, но също толкова важно при продажба, стоят самите договори и условия: кои споразумения с доставчици са юридически прехвърляеми, се разглежда в кои юридически въпроси трябва да са уредени преди продажба.
Дали доставчик на изкуствен интелект понижава цената ви, и колко силно, не може да се отговори с предположение. Изисква доказателства: договори, прехвърляне на данни, вътрешно знание, степен на надзор. Безплатната проверка на стойността дава първоначална насока с осем кратки въпроса, по един за всеки двигател на стойността, с резултат представа коя движеща сила днес най-силно понижава цената ви. Пълният анализ на стойността, с оценки за зрялост по двигател и двугодишен календар до момента на изход, е в процес на изграждане.